[1] А в първия ден на седмицата, сутринта рано, 'жените' дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
[2] И намериха камъка отвален от гроба.
[3] И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
[4] И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
[5] И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а 'мъжете' им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
[6] Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
[7] като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
[8] И спомниха си думите Му.
[9] И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
[10] А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата 'майка' и другите жени с тях, 'които' казаха тия неща на апостолите.
[11] А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
[12] А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните 'сложени' отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
[13] И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.
[14] И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.
[15] И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
[16] но очите им се удържаха да Го не познаят.
[17] И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
[18] И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
[19] И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
[20] и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
[21] А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.
[22] При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
[23] и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
[24] И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
[25] И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
[26] Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
[27] И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им 'писаното' за Него във всичките писания.
[28] И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
[29] Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
[30] И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
[31] И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
[32] И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
[33] И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
[34] които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
[35] Те пък разправиха 'станалото' по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
[36] И когато говореха за това, сам 'Исус' застана посред тях и каза им: Мир вам!
[37] А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
[38] И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
[39] Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
[40] И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.
[41] Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
[42] И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].
[43] И взе та яде пред тях.
[44] И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
[45] Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
[46] И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
[47] и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
[48] Вие сте свидетели на това.
[49] И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.
[50] И ги заведе до 'едно място' срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови
[51] И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
[52] И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
[53] и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].