Skip to content
Opens in a new window

[1] Тогава цялото множество техни 'хора' стана и Го заведе при Пилата.

[2] И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

[3] А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти 'право' казваш.

[4] И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

[5] А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея 'и е следвал' даже до тук.

[6] А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

[7] И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

[8] А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

[9] И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

[10] А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

[11] Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

[12] В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди 'това' враждуваха един против друг.

[13] Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

[14] Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

[15] Нито пък Ирод' намерил'; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно' наказание'.

[16] И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

[17] [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

[18] Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

[19] (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

[20] И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

[21] А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

[22] А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за 'което да' заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

[23] Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

[24] И Пилат реши да изпълни искането им:

[25] пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

[26] И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

[27] И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

[28] А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

[29] защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

[30] Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

[31] Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

[32] И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

[33] И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно 'Му', а другия отляво.

[34] А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за 'тях'.

[35] И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

[36] Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

[37] Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

[38] А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

[39] И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

[40] А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

[41] И ние справедливо 'сме осъдени', защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

[42] И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

[43] А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

[44] А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

[45] като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

[46] И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

[47] И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

[48] А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

[49] А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

[50] И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

[51] който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

[52] той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

[53] И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

[54] И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

[55] И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

[56] И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Лука — Chapters