[1] И една събота, [първата след втория 'ден на пасхата'], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
[2] А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
[3] Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и 'мъжете', които бяха с него,
[4] как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които 'хлябове' не е позволено никой да яде, а само свещениците?
[5] И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
[6] И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
[7] И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще 'го' изцели, за да могат да Го обвинят.
[8] Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
[9] Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
[10] И като ги изгледа всички, рече на 'човека': Простри ръката си. И той направи 'така'; и ръката му оздравя.
[11] А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
[12] През ония дни 'Исус' излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
[13] И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
[14] Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.
[15] Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
[16] Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
[17] И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; 'спряха се там' и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
[18] 'тоже' и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
[19] И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
[20] И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
[21] Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
[22] Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват 'от себе си' и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
[23] възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
[24] Но горко на вас богатите; защото сте приели 'вече' утехата си.
[25] Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко 'на вас', които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.
[26] Горко 'на вас', когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.
[27] Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
[28] благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
[29] На този, който те плесне по 'едната' буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
[30] Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
[31] И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
[32] Понеже ако обичате 'само' ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
[33] И ако правите добро 'само' на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,
[34] И ако заемате 'само' на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
[35] Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
[36] Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
[37] Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
[38] давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
[39] Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
[40] Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки 'ученик', когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.
[41] И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
[42] Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
[43] Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
[44] Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
[45] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият 'човек' от злото 'си съкровище' изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
[46] И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
[47] Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
[48] Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
[49] А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.