[1] И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!
[2] По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
[3] Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
[4] И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
[5] И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
[6] А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
[7] А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?
[8] Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
[9] Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
[10] Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме 'само' това, което бяхме длъжни да извършим.
[11] И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше 'границата' между Самария и Галилея.
[12] И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
[13] извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
[14] И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
[15] И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
[16] и падна на лице при нозете на 'Исуса' и Му благодареше. И той бе самарянин.
[17] А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?
[18] Не намериха ли се 'други' да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
[19] И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
[20] А 'Исус' попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;
[21] нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.
[22] И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите' поне' един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
[23] И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире' им'.
[24] Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
[25] Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
[26] И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
[27] ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.
[28] Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
[29] а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -
[30] подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
[31] В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.
[32] Помнете Лотовата жена.
[33] Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
[34] Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
[35] Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата 'ще се вземе, а другата' ще се остави.
[36] [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
[37] Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.