[1] В същото време присъствуваха някои, които известиха на 'Исуса' за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
[2] И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
[3] Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
[4] Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
[5] Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
[6] Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
[7] И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
[8] А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
[9] и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
[10] И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
[11] и ето една жена, която имаше дух, който й 'беше причинявал' немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
[12] А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.
[13] И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
[14] А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
[15] Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?
[16] А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е 'държал' цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
[17] И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
[18] Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?
[19] Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
[20] И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
[21] Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
[22] И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
[23] И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:
[24] Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
[25] след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
[26] Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.
[27] А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
[28] Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
[29] И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
[30] И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
[31] В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,
[32] И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
[33] Обаче трябва днес и утре и други 'ден' да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
[34] Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка 'прибира' пилците си под крилете си, но не искахте!
[35] Ето, оставя се вам дома ви 'пуст'; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.