[1] След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.
[2] И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
[3] Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
[4] Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
[5] И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
[6] И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
[7] И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
[8] И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
[9] и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
[10] А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
[11] И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
[12] Казвам ви: По-леко ще бъде 'наказанието' на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
[13] Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
[14] Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
[15] И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
[16] Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
[17] И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
[18] А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
[19] Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и 'власт' над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
[20] Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
[21] В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
[22] Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и 'никой не знае' Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
[23] И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
[24] Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
[25] И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
[26] А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
[27] А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
[28] 'Исус' му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
[29] Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
[30] В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
[31] А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
[32] Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
[33] Но един самарянин, като пътуваше дойде на 'мястото' дето беше той, и като го видя, смили се,
[34] приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
[35] И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
[36] Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
[37] Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
[38] И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
[39] Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
[40] А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
[41] Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
[42] но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.