[1] А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
[2] И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.
[3] Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
[4] и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
[5] И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
[6] И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
[7] И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
[8] И прати 'Исус' Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
[9] А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
[10] А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
[11] и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
[12] И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
[13] И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
[14] И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
[15] И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;
[16] защото ви казвам, че няма 'вече' да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
[17] И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
[18] защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
[19] И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
[20] Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
[21] Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
[22] Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
[23] И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
[24] Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
[25] А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
[26] Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
[27] Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
[28] А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
[29] Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
[30] да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
[31] [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска 'всички', за да ви пресее като жито;
[32] но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
[33] 'Петър' Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
[34] А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
[35] И рече им: Когато ви пратих 'без' кесия, без торба и 'без' обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
[36] И рече им: Но сега, който няма 'кесия', нека я вземе, така и торба; и който няма 'кесия', нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
[37] защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото 'писаното' за Мене 'наближава' към 'своето' изпълнение.
[38] И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
[39] И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
[40] И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
[41] И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
[42] Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
[43] И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
[44] И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
[45] И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
[46] Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
[47] Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
[48] А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
[49] И тия, които бяха около 'Исуса', като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
[50] И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
[51] А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
[52] А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата 'стража' и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
[53] Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
[54] И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
[55] И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
[56] И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
[57] А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
[58] След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
[59] И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
[60] А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
[61] И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
[62] И излезе вън та плака горко.
[63] И мъжете, които държаха' Исуса', ругаеха Го и Го биеха,
[64] и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.
[65] И много други хули изговориха против Него.
[66] И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
[67] Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
[68] и ако 'ви' задам въпрос, не ще отговорите.
[69] Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
[70] И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие' право' казвате; защото съм.
[71] А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.