Skip to content
Opens in a new window

[1] След това 'Исус' влезе в Ерихон, и минаваше през града.

[2] И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

[3] искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

[4] И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

[5] Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

[6] И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

[7] И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

[8] А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето 'от сега' давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам 'му' четверократно.

[9] И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

[10] Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

[11] И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

[12] Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

[13] И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с 'това' докле дойда.

[14] Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

[15] А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

[16] Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

[17] И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

[18] Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

[19] А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

[20] Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

[21] Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

[22] 'Господарят' му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

[23] тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

[24] И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

[25] (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

[26] Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

[27] А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

[28] И като изрече това, 'Исус' вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

[29] И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече 'им:'

[30] Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

[31] И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

[32] И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

[33] И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

[34] А те казаха: На Господа трябва.

[35] И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

[36] И като вървеше Той, 'людете' постилаха дрехите си по пътя.

[37] И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

[38] Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

[39] А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

[40] И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

[41] И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

[42] Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

[43] Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

[44] и ще те разорят и 'ще избият' жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

[45] И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

[46] Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

[47] И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

[48] Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

Лука — Chapters