Skip to content
Opens in a new window

[1] А 'веднъж', когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

[2] И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

[3] И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

[4] И като престана да говори рече на Симона: Оттегли 'ладията' към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

[5] А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

[6] И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

[7] И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

[8] А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

[9] Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

[10] също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

[11] И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

[12] И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

[13] А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

[14] И Той му заръча, никому да не каже 'това:' Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

[15] Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

[16] А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

[17] И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

[18] И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

[19] Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

[20] И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

[21] Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

[22] Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

[23] Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

[24] Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

[25] И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

[26] И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

[27] След това 'Исус' като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

[28] Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

[29] А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

[30] А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

[31] Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

[32] Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

[33] И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

[34] Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

[35] Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

[36] Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

[37] И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

[38] Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

[39] И никой, след като е пил старо' вино', не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

Лука — Chapters