[1] Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
[2] Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
[3] Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.
[4] А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
[5] Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.
[6] Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.
[7] Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.
[8] И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
[9] но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.
[10] И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.
[11] И когато ви заведат в синагогите и 'пред' началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.
[12] Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
[13] И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
[14] А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
[15] И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
[16] И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
[17] И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.
[18] И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
[19] И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
[20] А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
[21] Така 'става' с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
[22] Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота 'си', какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
[23] Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
[24] Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
[25] И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
[26] И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
[27] Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
[28] И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече 'ще облича' вас, маловери!
[29] И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
[30] защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
[31] Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
[32] Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
[33] Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
[34] Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
[35] Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
[36] и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
[37] Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
[38] И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
[39] Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
[40] Бъдете, 'прочее', и вие готови; защото в час, когато' го' не мислите, Човешкият Син ще дойде.
[41] Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?
[42] Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
[43] Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
[44] Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
[45] Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
[46] то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
[47] И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
[48] А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
[49] Огън дойдох да хвърля на земята; и какво 'повече' да искам, ако се е вече запалил?
[50] Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
[51] Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
[52] Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
[53] Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
[54] Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
[55] И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.
[56] Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
[57] А защо и от само себе си не съдите що е право?
[58] Защото, когато отиваш с противника си 'да се явиш' пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията 'да' те предаде на служителя, и служителят 'да' те хвърли в тъмница.
[59] Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.