[1] Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:
[2] В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.
[3] В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
[4] Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
[5] пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
[6] И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
[7] А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
[8] Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
[9] И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
[10] Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
[11] Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
[12] Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.
[13] А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
[14] Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
[15] Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
[16] Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
[17] Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
[18] И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?
[19] А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
[20] Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
[21] А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
[22] Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
[23] И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.
[24] И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!
[25] Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
[26] А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
[27] А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
[28] А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
[29] А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
[30] който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
[31] И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.
[32] Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
[33] и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
[34] Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
[35] А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
[36] И като чу, че минава народ, попита какво е това.
[37] И казаха му, че Исус Назарянинът минава.
[38] Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
[39] А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
[40] И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:
[41] Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.
[42] Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
[43] И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.