[1] Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
[2] И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
[3] Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
[4] Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
[5] И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
[6] А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
[7] После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
[8] И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
[9] И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
[10] Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
[11] И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското 'богатство'?
[12] И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
[13] Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
[14] Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
[15] И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се 'цени' високо между човеците, е мерзост пред Бога.
[16] Законът и пророците 'бяха' до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
[17] Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
[18] Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
[19] Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
[20] Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
[21] като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
[22] Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
[23] И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
[24] И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
[25] Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
[26] И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
[27] А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
[28] защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
[29] Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.
[30] А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
[31] И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой', пак' няма да се убедят.