[1] А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
[2] дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
[3] И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
[4] А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
[5] Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
[6] На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия 'царства', (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
[7] и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
[8] А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
[9] Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
[10] защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;
[11] И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".
[12] А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
[13] И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
[14] А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
[15] И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
[16] И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
[17] И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -
[18] "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
[19] Да проглася благоприятната Господна година".
[20] И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
[21] И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
[22] И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
[23] А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
[24] И 'пак' рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
[25] А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
[26] А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
[27] Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
[28] Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
[29] и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
[30] Но Той мина посред тях и си отиде.
[31] И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
[32] и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
[33] И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
[34] Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
[35] Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
[36] И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
[37] И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
[38] И като стана 'та излезе' от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
[39] И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
[40] И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
[41] Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
[42] И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
[43] Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
[44] И проповядваше в Галилейските синагоги.