[1] А когато слезе от планината, последваха Го много хора.
[2] И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“
[3] Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата.
[4] А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей – като свидетелство пред свещениците!“
[5] Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше:
[6] „Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“
[7] Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“
[8] В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.
[9] Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“
[10] Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.
[11] Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков,
[12] а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън – в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“
[13] А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.
[14] Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска.
[15] Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.
[16] А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни.
[17] Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“
[18] Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг.
[19] Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“
[20] А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
[21] Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
[22] Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
[23] И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му.
[24] И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше.
[25] Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“
[26] А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие.
[27] А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“
[28] Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците, срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път.
[29] Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“
[30] А далеч от тях пасеше голямо стадо свине.
[31] Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“
[32] И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата.
[33] А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове.
[34] Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.