[1] И когато Иисус привърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в техните градове.
[2] А когато Йоан чу в затвора за делата на Христос, изпрати двама от своите ученици
[3] да Го попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“
[4] В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:
[5] слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.
[6] Блажен е този, който не се съблазни поради Мене.“
[7] А докато те се разотиваха, Иисус започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?
[8] Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които носят скъпи дрехи, живеят в царски дворци.
[9] Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
[10] Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“
[11] Истината ви казвам: между родените от жени не се е появявал по-голям от Йоан Кръстител. Но по-малкият в небесното царство е по-голям от него.
[12] А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които положат усилия, го грабват за себе си.
[13] Защото всички пророци и Законът пророкуваха до Йоан.
[14] И ако искате да повярвате: той е Илия, който трябва да дойде.
[15] Който има уши да слуша, нека слуша!
[16] А на кого да уподобя това поколение? То прилича на деца, които стоят по площадите и подвикват на другарите си:
[17] „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте.“
[18] Защото дойде Йоан – той нито ядеше, нито пиеше. А казват: „Бяс има.“ Дойде Синът човешки – Той ядеше и пиеше.
[19] А казват: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници.“ Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“
[20] Тогава Иисус започна да окайва градовете, в които бяха извършени най-много Негови чудеса, защото не се покаяха:
[21] „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
[22] Но, казвам ви: на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
[23] И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! Защото, ако в Содом бяха извършени чудесата, които станаха в тебе, той би съществувал до ден днешен.
[24] Но, казвам ви: наказанието на земята на Содом ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото твоето.“
[25] По онова време Иисус продължи да говори с думите: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните.
[26] Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
[27] Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не познава Сина освен Отец. И никой не познава Отца освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.
[28] Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!
[29] Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си!
[30] Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко.“