[1] „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си.
[2] Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си.
[3] А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети.
[4] И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха.
[5] Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото.
[6] Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“
[7] Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“
[8] А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“
[9] И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий.
[10] А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.
[11] И като получиха, зароптаха против стопанина
[12] и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“
[13] А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене?
[14] Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.
[15] Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“
[16] Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
[17] А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече:
[18] „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт,
[19] и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“
[20] Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо.
[21] А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“
[22] Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ Отговориха Му: „Можем.“
[23] Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“
[24] Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.
[25] Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.
[26] Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,
[27] и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб,
[28] както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
[29] Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ.
[30] И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“
[31] А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“
[32] Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“
[33] Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“
[34] Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.