[1] Като видя народа, Той се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
[2] И Той започна да ги поучава, като казваше:
[3] „Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.
[4] Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.
[5] Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.
[6] Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
[7] Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
[8] Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
[9] Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.
[10] Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е небесното царство.
[11] Блажени сте вие, когато ви похулят и преследват и злостно кажат против вас всякакви лъжи заради Мене.
[12] Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.“
[13] „Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
[14] Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина.
[15] Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи.
[16] Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“
[17] „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня,
[18] защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
[19] И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.
[20] Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“
[21] „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: Не убивай, а онзи, който убие, ще бъде намерен за виновен пред съда.
[22] Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, ще бъде обвинен пред съда, и който каже на брата си „празноглавецо“, ще бъде отговорен пред висшия съд, а който пък каже „уродливецо“, ще бъде хвърлен в ада.
[23] И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
[24] остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си.
[25] Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията – на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница.
[26] Истината ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш последната стотинка.“
[27] „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: „Не прелюбодействай!“
[28] Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
[29] И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.
[30] И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“
[31] „Казано бе също: „Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
[32] Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“
[33] „Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: „Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.“
[34] Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога,
[35] нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.
[36] И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен.
[37] Но думата ви да бъде: „Да – да; не – не.“ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“
[38] „Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“
[39] Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
[40] А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.
[41] И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
[42] Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“
[43] „Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“
[44] Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят,
[45] за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни.
[46] Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите?
[47] И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
[48] И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“