[1] По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“
[2] А Иисус повика едно дете, постави го посред тях
[3] и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство.
[4] И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.
[5] И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.
[6] А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето.
[7] Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.
[8] Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
[9] И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.
[10] Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.
[11] Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.
[12] Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената?
[13] А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.
[14] Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
[15] Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат,
[16] ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
[17] Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар.
[18] Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.
[19] И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец.
[20] Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“
[21] Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“
[22] Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
[23] Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.
[24] Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
[25] А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.
[26] Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“
[27] Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.
[28] А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“
[29] Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“
[30] Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.
[31] Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.
[32] Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,
[33] не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
[34] И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг.
[35] Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му.“