[1] Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха:
[2] „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“
[3] Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?
[4] Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“
[5] А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“,
[6] той може и да не зачете баща си или майка си.“ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.
[7] Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:
[8] „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене;
[9] и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“
[10] И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:
[11] не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
[12] Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“
[13] А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.
[14] Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
[15] В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“
[16] Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?
[17] Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?
[18] А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека.
[19] Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.
[20] Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
[21] И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон.
[22] И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“
[23] Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“
[24] А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“
[25] Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“
[26] Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“
[27] А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
[28] Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
[29] Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.
[30] И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.
[31] Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
[32] А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“
[33] И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“
[34] Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“
[35] Тогава заповяда на народа да насяда на земята.
[36] И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
[37] Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.
[38] А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
[39] И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.