Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 9:16

[1] А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус.

[2] И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

[3] Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите

[4] с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“

[5] А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

[6] Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“

[7] И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници.

[8] Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива.

[9] Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове,

[10] и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“

[11] А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“

[12] И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше.

[13] Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“

[14] Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много.

[15] Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали.

[16] По това време имаше един известен затворник на име Варава.

[17] И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“

[18] Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

[19] А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“

[20] Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби.

[21] Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“

[22] Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“

[23] Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“

[24] И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“

[25] И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“

[26] Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.

[27] След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина.

[28] И като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

[29] и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“

[30] И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата.

[31] А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

[32] А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му.

[33] И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място,

[34] дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие.

[35] А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“

[36] После седнаха там и останаха да Го пазят.

[37] И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“

[38] Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

[39] А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

[40] и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“

[41] Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха:

[42] „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.

[43] Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“

[44] Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.

[45] А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна,

[46] а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“

[47] Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“

[48] И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие.

[49] Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“

[50] А Иисус, като извика пак силно, издъхна.

[51] И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха,

[52] и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха,

[53] и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.

[54] А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“

[55] Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха.

[56] Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

[57] А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.

[58] Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.

[59] Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница

[60] и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде.

[61] А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

[62] На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат

[63] и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“

[64] Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“

[65] Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“

[66] И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.

Свето Евангелие от Матей — Chapters