[1] Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
[2] Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни.
[3] Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей;
[4] а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
[5] И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
[6] А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“
[7] Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си;
[8] а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат.
[9] Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“
[10] А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
[11] После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“
[12] А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“
[13] И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки.“
[14] „Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си;
[15] и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува.
[16] Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта.
[17] Също тъй и който взе два таланта, спечели други два.
[18] А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си.
[19] След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка.
[20] Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“
[21] Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“
[22] Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“
[23] Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“
[24] Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал,
[25] затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“
[26] А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
[27] Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва.
[28] Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта;
[29] защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има.
[30] А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“
[31] „А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол
[32] и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози;
[33] и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.
[34] Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: „Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света,
[35] защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте,
[36] гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.“
[37] Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме?
[38] Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме?
[39] Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?“
[40] А Царят в отговор ще им каже: „Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“
[41] Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели,
[42] защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте,
[43] бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор – и не Ме посетихте.“
[44] Тогава и те ще Му отговорят с думите: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?“
[45] Тогава Той ще им отговори: „Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.“
[46] И те ще отидат във вечна мъка, а праведните – във вечен живот.“