[1] В онова време до четвъртовластника Ирод дойде мълвата за Иисус.
[2] Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“
[3] Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип,
[4] понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“
[5] Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
[6] А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много.
[7] Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска.
[8] А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“
[9] Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
[10] Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата.
[11] И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си.
[12] И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.
[13] Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.
[14] И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.
[15] А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“
[16] Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.“
[17] А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“
[18] Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“
[19] Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците – на народа.
[20] И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
[21] А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.
[22] Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа.
[23] И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък.
[24] А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен.
[25] И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото.
[26] А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха.
[27] Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм – не бойте се!“
[28] Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“
[29] А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус.
[30] Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“
[31] Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“
[32] И щом влязоха в лодката, вятърът утихна.
[33] А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“
[34] След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет.
[35] Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни.
[36] И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.