[1] Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро.
[2] Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега.
[3] И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее.
[4] Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.
[5] Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
[6] А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
[7] Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха.
[8] Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет.
[9] Който има уши да слуша, нека слуша!“
[10] Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“
[11] А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
[12] Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има.
[13] Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.
[14] Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“
[15] Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.
[16] Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват.
[17] Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.
[18] И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча:
[19] при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя.
[20] А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
[21] но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.
[22] А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод.
[23] А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“
[24] Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си.
[25] Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде.
[26] А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите.
[27] Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“
[28] А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“
[29] Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
[30] Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“
[31] Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си.
[32] То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“
[33] Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
[34] Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше,
[35] за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“
[36] Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“
[37] А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки.
[38] Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото.
[39] А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите.
[40] И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света:
[41] Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие,
[42] и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.
[43] Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
[44] Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива.
[45] Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери.
[46] Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.
[47] Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби.
[48] Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън.
[49] Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните,
[50] и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“
[51] Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“
[52] А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
[53] Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам.
[54] Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили?
[55] Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда?
[56] И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“
[57] И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“
[58] И не извърши там много чудеса поради неверието им.