[1] А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
[2] като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете.
[3] А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“
[4] А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:
[5] „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“
[6] Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.
[7] Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях.
[8] А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя.
[9] Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“
[10] Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“
[11] А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“
[12] Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби.
[13] И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“
[14] И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели.
[15] Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват
[16] и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“
[17] И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.
[18] А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня.
[19] И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.
[20] Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“
[21] А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане.
[22] И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“
[23] Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“
[24] Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.
[25] Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“?
[26] Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“
[27] Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
[28] „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“
[29] А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде.
[30] И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде.
[31] Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
[32] Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“
[33] „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч.
[34] А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода.
[35] Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни.
[36] Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.
[37] Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“
[38] Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“
[39] Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.
[40] И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“
[41] Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
[42] Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“
[43] Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.
[44] И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
[45] Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях.
[46] И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.