[1] Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе.
[2] Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха.
[3] Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало.
[4] Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени?
[5] И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър.
[6] И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни.
[7] Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
[8] Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ.
[9] Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.
[10] Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.
[11] Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?