[1] Викай с пълно гърло, не се въздържай! Издигни гласа си като тръба и посочи на Моя народ прегрешението му и на потомците на Яков – греховете им!
[2] Те всеки ден Ме търсят и желаят да познават Моя път като народ, който постъпва справедливо и не изоставя Закона на своя Бог. Искат от Мене праведен съд, желаят приближаването до Бога.
[3] „Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ Ето през време на вашия пост се отдавате на удоволствия, а изисквате от всичките си работници да работят.
[4] Ето вие постите с кавги и караници и за да поразявате със злосторнически юмрук. Сега не постите, за да бъде чут вашият глас във висините.
[5] Такъв ли е постът, който Аз избрах – ден, в който човек се самоизмъчва, навежда главата си като тръстика и се облича с вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, приятен на Господа?
[6] Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените и да счупиш всеки ярем;
[7] не е ли да отчупиш от хляба си на гладния и да заведеш вкъщи бездомни сиромаси; когато видиш гол, да го облечеш, и да не се криеш от твоя ближен?
[8] Тогава твоята светлина ще се появи като утринна зора и твоите рани бързо ще заздравеят. И твоята правда ще върви пред тебе и славата на Господа ще обгражда своя път.
[9] Тогава ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!“ Когато отстраниш от себе си ярема, престанеш да сочиш с пръст и да говориш злобно,
[10] предложиш хляба си на гладния и нахраниш живеещия в нищета, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне.
[11] И Господ ще те води непрестанно и ще утолява глада на твоята душа в неплодородни степи, и ще дава сила на твоите кости, и ще бъдеш като напоена градина и като извор, чиито води не се скриват.
[12] И твоите потомци ще застроят вековните развалини: отново ще издигнеш това, което стои разрушено от много поколения, и ще те наричат зазиждащ пукнатини на градските стени, възстановител на пътищата за хората, които живеят.
[13] Ако заради съботата възпираш краката си да изпълняват твоите работи в Моя свят ден и наричаш съботата радост, свята за Господа, почитана, и я почиташ така, че не ходиш по своите пътища, не си гледаш своите работи и не говориш празни думи,
[14] тогава ще имаш радост заради Господа, ще те възкача на земните висини и ще ти дам за храна наследството на Яков, твоя отец, защото устата на Господа каза това.