[1] Господи, Ти си Бог мой! Ще Те възвелича и Твоето име ще възхваля, защото си извършил чудеса и Твоите наредби от древност са верни и истински.
[2] Ти превърна града в купчина камъни, твърдата крепост – в развалини, а палатите на чужденците не са вече част от града и никога няма да бъдат възстановени.
[3] Затова ще Те прославя силен народ и ще се страхуват от Тебе градовете на насилниците.
[4] Ти беше закрила за бедните и упование за сиромасите в бедствие, защита от буря и сянка при зной. Гневното дихание на насилниците е като леденостудена буря, като жега в безводна земя.
[5] Ти укротяваш буйството на враговете. Тъй както небесната сянка заглушава жегата, така ще утихне веселбата на угнетителя.
[6] И Господ Вседържител ще приготви на този връх угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина.
[7] И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена.
[8] Вечно съществуващият Господ Бог ще погълне смъртта завинаги и ще изтрие сълзите от всяко лице. Ще заличи срама от Своя народ по цялата земя, защото така казва Господ.
[9] И ще бъде казано в онзи ден: „Ето този е нашият Бог! На Него се надяваме и Той ще ни спаси. Това е Господ, на Когото се уповаваме. Нека ликуваме и да се радваме на помощта Му,
[10] защото ръката на Господа ще почива върху тази планина. А Моав ще бъде стъпкан на мястото си като слама на бунище.
[11] И макар той да простира ръце като плувец, когато плува, то Господ ще пречупи гордостта му и лукавите му намерения.
[12] Твоите високи и защитни стени Той ще събори, ще ги разруши и ще ги превърне в прах.“