[1] Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом.
[2] И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син.
[3] Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: „Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят.
[4] Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи“.“
[5] И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.
[6] А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: „Това е словото на Господа: „Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха.
[7] Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч“.“
[8] И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна.
[9] А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат:
[10] „Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: „Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.
[11] Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш?
[12] Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар.
[13] Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“
[14] Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.
[15] И Езекия се помоли на Господа, казвайки:
[16] „Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
[17] Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.
[18] Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,
[19] и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.
[20] А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“
[21] Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“
[22] Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.
[23] Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев.
[24] Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: „С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак.
[25] Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.“
[26] Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини.
[27] А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър.
[28] Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш – Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене.
[29] Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“
[30] И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им.
[31] И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод,
[32] защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион – спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.
[33] Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него.
[34] По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град,
[35] защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“
[36] Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове.
[37] Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там.
[38] Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.