[1] В безмълвие Ме слушайте вие, острови, и нека народите обновят силите си. Нека те да се явят и да кажат: „Да излезем заедно на съд.“
[2] Кой въздигна от изток такъв човек, чиито стъпки следват победа? Кой му предаде народи и покори царе? Неговият меч ги превърна в прах, Неговият лък ги развя като плява.
[3] Той ги преследва, шества победно по път, по който никога не бе ходил пеша.
[4] Кой замисли и извърши това? Онзи, Който отначало призова поколенията: „Аз, Господ, съм първият, и с последните Аз съм същият.“
[5] Островите видяха и се ужасиха, земните предели затрепераха. Те се приближиха и дойдоха тук.
[6] Всеки помага на ближния си и казва на брат си: „Дръж се!“
[7] Ковачът насърчава леяря; този, който обработва с чук листовете, насърчава онзи, който кове на наковалня, и казва за спойката „Добра е“, и я заякчава с гвоздеи, за да стане неподвижна.
[8] А ти, Израилю, Мой служител, Якове, когото Аз избрах, потомство на Авраам, Моя приятел,
[9] Тебе Аз взех от земните краища, повиках те от най-далечните ѝ предели с обещанието: „Ти си Мой служител, Аз те избрах и няма да те отхвърля.
[10] Не се бой, защото Аз съм с тебе; не се смущавай, защото Аз съм твой Бог; Аз ще те укрепя, ще ти помогна и ще те поддържам със Своята победоносна десница.
[11] Ето всички, които са настроени против тебе, ще потънат в срам и позор. Те ще бъдат като нищо и всички, които са в спор с тебе, ще загинат.
[12] Ще търсиш, но няма да намериш тези, които враждуват с тебе; тези, които воюват с тебе, ще бъдат напълно унищожени.
[13] Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Аз те държа за твоята дясна ръка с призива: „Не се бой, Аз ти помагам“.“
[14] „Не се бой, Якове, ти, който си малък като червей. Малоброен Израилю, Аз ти помагам – гласи словото на Господа – и твоят Изкупител е Всесвятият на Израил.
[15] Ето Аз те превърнах в нова диканя с остри зъби – планините ще вършееш и ще стриваш, хълмове ще правиш на дребна плява.
[16] Ти ще ги отвееш, стихийният вятър ще ги разнесе и бурята ще ги развее. А ти ще намериш радост чрез Господа, ще се хвалиш с Всесвятия Господ на Израил.
[17] Сиромасите и бедните търсят вода, но няма, езикът им пресъхва от жажда. Аз, Господ, ще ги чуя, Аз, Бог Израилев, няма да ги изоставя.
[18] Ще направя така, че по голите хълмове да бликнат потоци, и сред долините – извори, ще превърна пустинята в езеро и сухата земя – във водни извори.
[19] Ще посадя кедър, акация, мирта и маслиново дърво в пустинята, а в степите – кипарис, явор и бук заедно,
[20] за да видят и да се убедят, да разгледат и да разберат, че ръката на Господа е направила това и Всесвятият Господ на Израил е сътворил всичко това.“
[21] „Представете спора по съдебното си дело – казва Господ. Приведете доказателствата си – казва Царят на Яков.
[22] Нека те да ги приведат и да ни кажат какво ще стане. Обяснете ни какво означават миналите събития, ние ще вникнем и ще разберем техния завършек; или ни предскажете бъдещите събития.
[23] Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че вие сте богове. Направете нещо добро или нещо лошо, за да се удивим, като го видим всички заедно.
[24] Но, ето вие сте нищо и делото ви е нищожно; мерзост е онзи, който ви избира.
[25] Този, когото Аз въздигнах от север, ще дойде от изток. Аз ще го призова по име и той ще тъпче управителите като кал, както грънчарят мачка глината.
[26] Кой е възвестил това отначало, за да знаем, и то много по-отрано, за да можем да кажем: „Това е правилно?“ Напротив, никой не е възвестил, никой не е съобщил, никой не е чувал от вас нито една дума.
[27] Аз пръв възвестих на Сион: „Ето ги!“ И дадох на Йерусалим вестител на добри вести.
[28] И така, Аз се огледах, но нямаше никого; между тях не се намери съветник, който да отговори, когато ги попитам.
[29] Ето всички те са нищо, нищо са и делата им: вятър и безсмислица са образите на божествата им.“