[1] В онези дни Езекия се разболя смъртно и при него дойде пророк Исаия, Амоцов син, и му каза: „Ето така говори Господ: „Уреди домашните си дела, защото няма да оздравееш и ще умреш!“
[2] Тогава Езекия се обърна на другата страна и се помоли на Господа:
[3] „Господи, спомни си, че вървях пред Тебе предано, с чисто сърце и вършех само онова, което е угодно в очите Ти.“ И Езекия силно зарида.
[4] И последва слово Господне към Исаия, което гласеше:
[5] „Иди и кажи на Езекия: „Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: „Чух молитвите ти и видях сълзите ти, затова ще удължа живота ти с петнадесет години.
[6] И ще избавя тебе и града ти от ръката на асирийския цар и ще закрилям този град.
[7] Това ще бъде знак от Господа, че върши онова, за което е говорил.
[8] И ето ще върна сянката на стрелките на слънчевия часовник с десет стъпки назад, толкова, колкото вече беше отмерил слънчевият часовник на Ахаз“.“ И така, слънцето се върна назад с десет стъпки, които вече беше извървяло.
[9] Песен на юдейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя:
[10] „Казах си: в средата на живота си трябваше да сляза до портите на преизподнята. Бяха ми отнети останалите години живот.
[11] Казах: няма да видя Господа, Господа в земята на живите, нито ще видя човек сред обитателите на земята.
[12] Жилището ми се вдигна и се премести като овчарски шатър. Живота си навих като платно, а Тъкачът ще го отреже от основата; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.
[13] Виках за помощ чак до сутринта, а Той трошеше костите ми като лъв; денем и нощем аз чувствам, че се приближава краят ми.
[14] Писуках като лястовица и гуках като гълъб. Очите ми изнемогваха да гледат нагоре. В беда съм, Господи, застъпи се за мен!
[15] Какво мога да кажа? Както ми бе казал, така и стори. Ще прекарам всичките си години с тъга в душата си.
[16] Господи, чрез Твоите обещания живеят хората и у тях е животът на моя дух, затова излекувай ме и ми дай живот.
[17] И ето за спасение ми е била голямата беда. Ти запази живота ми от смъртоносната опасност, защото загърби всичките ми грехове.
[18] Тъй като не преизподнята ще те прослави, нито смъртта ще те възпее, не се надяват на Твоята вярност и онези, които са в гробовете;
[19] живият, живият, той ще те прослави, както аз днес. Баща ще разказва на синове за Твоята вярност.
[20] Господ ще ме спаси и затова ще пеем и ще свирим в дома на Господа, докато сме живи.“
[21] И рече Исаия: „Да донесат каша от смокини и да я наложат върху цирея и царят ще оздравее.“
[22] А Езекия попита: „По какво да позная, че мога отново да се изкача до Божия дом?“