[1] Горко на Ариел, на Ариел, града, в който отседна Давид. Живейте година след година и празнувайте празник след празник.
[2] Тогава ще притесня Ариел, така че да страда и стене. Едва тогава той ще стане Мой жертвеник.
[3] Ще се разположа на стан около тебе и ще те обсадя. Ще издигна валове насреща ти.
[4] Ще бъдеш унизен и ще говориш изпод земята. Речта ти ще бъде глуха и гласът ти ще шепне от прахта, като че ли говори духът на мъртвец.
[5] Множеството ти врагове ще са като ситен прах, а тълпата потисници – като разпръсната плява. И това ще стане внезапно, за един миг.
[6] Господ Вседържител ще те навести с гръм, трус и силен шум, с вятър и буря, и с унищожаващ огън.
[7] И като сън, като нощно видение ще бъде множеството от народи, които воюват срещу крепостите му и го притесняват.
[8] И както гладният сънува, че уж яде, а като се събуди, стомахът му е празен; и както жадният сънува, че уж пие, когато обаче се събуди, е изтощен и още жаден, така ще се случи и с всички народи, които воюват със Сион.
[9] Удивлявайте се и се чудете! Обърквайте се и бъдете заслепени! Пияни са, но не от вино са омаяни те, нито от силна напитка,
[10] защото Господ ви изпрати дълбок сън и затвори очите ви, пророци, и закри главите ви, ясновидци.
[11] Всяко откровение за вас е като думи в запечатана книга, която дават на някого, който може да чете и казват: „Прочети!“, а той отговаря: „Не мога, защото е запечатана.“
[12] Тогава дават книгата на друг, който не може да чете и казват: „Прочети това!“, а той отговаря: „Не мога да чета.“
[13] Господ каза: „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене и благоговението му пред Мене почива на добре научени човешки наредби.
[14] Затова, ето и Аз ще постъпя с този народ странно и чудновато. Ще се загуби мъдростта от неговите мъдреци и ще изчезне разумът на разумните.“
[15] Горко на онези, които искат да скрият от Господа намеренията си и вършат делата си в мрака, като казват: „Кой ще ни види и кой ще ни познае?“
[16] О, безразсъдство ваше! Трябва ли да смятаме глината и грънчаря за равни. Ще каже ли изделието за своя майстор: „Той не ме е направил.“ И ще каже ли сътвореното за своя творец: „Той нищо не разбира.“
[17] Още съвсем малко и Ливан ще се превърне в овощна градина, а Кармил ще се смята за гора.
[18] В онзи ден глухите ще чуят думите, написани в книгата, а очите на слепите ще виждат в мрака и тъмнината.
[19] Онеправданите все повече ще се радват в Господа, а бедните ще ликуват в Светия Израилев,
[20] защото тиранинът не е вече тук и угнетителят изчезна. Бяха изтребени всички, които замислят зло,
[21] които обвиняват хората пред съда и залагат капани на онези, които търсят от съдията при портите справедливост, като с безпочвени лъжи оспорват правото на невинния.
[22] Ето затова Господ, който изкупи Авраам, говори така на Якововия дом: „Сега вече Яков никога няма да се срами и притеснява.
[23] Като видят децата му делата на Моите ръце около себе си, ще прославят името Ми. Те ще почитат Светия на Яков и ще благоговеят пред Бога Израилев.
[24] И заблудените ще се вразумят, а непокорните ще се изучат.“