[1] „Ето Моя Служител, за Когото Аз съм опора; това е Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, за да възвести Той съдебна присъда над народите.
[2] Той няма да вика, няма да шуми, нито гласът Му ще се разнася по улиците.
[3] Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие според истината.
[4] Няма да отслабне, нито ще изнемогне, докато не утвърди на земята правосъдието и народите ще очакват поучение от Него.
[5] Така говори Бог Господ, Който е сътворил небето и го е разгърнал, Който е разпрострял земята с нейните творения, Който дава дихание на живеещия на нея народ, както и дух на ходещите по нея.
[6] Аз, Господ, Те призовах към справедливост. Ще Те взема за ръка и ще Те извая, ще Те поставя като завет за народа, светлина за езичниците,
[7] за да отвориш очите на слепите, да изведеш окованите от затвора и седящите в тъмнина – от тъмницата.
[8] Аз съм Господ, това е Моето име и няма да дам на никого другиго славата, която следва да Ми се въздава, нито възхвалата за Себе Си – на кумири.
[9] Ето предсказаното се сбъдна отдавна, сега Аз възвестявам нещо ново. Аз го възвестявам, преди то да се появи.“
[10] „Пейте нова песен на Господа, възхвала за Него да звучи до крайните земни предели. Да ликуват морето и всичко, на което то дава живот, островите и живеещите по тях.
[11] Нека пустинята и нейните градове, селищата, където живее Кидар, да се радват на глас. Нека ликуват живеещите по скали, нека възклицават от планинските върхове.
[12] Нека въздадат слава на Господа и възхвала за Него да прозвучи по островите.
[13] Господ ще излезе като исполин, ще възбуди ревност в Себе Си като воин, ще извика и ще нададе боен вик, ще се изяви като герой против враговете Си.
[14] Аз дълго мълчах, бях безмълвен и се сдържах, сега ще викам като родилка, ще стена и ще дишам тежко.
[15] Ще опустоша планини и хълмове и ще направя така, че всичката им трева да изсъхне, ще преобърна реките на острови и ще пресуша езерата.
[16] Ще поведа слепите по път, който те не са знаели, ще ги водя по незнайни пътеки, ще превърна тъмата в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Ето какво ще извърша Аз за тях и няма да ги изоставя.
[17] Тогава ще отстъпят назад и ще се засрамят онези, които се надяват на идоли, които казват на кумирите: „Вие сте наши богове“.“
[18] Слушайте, глухи, и вдигнете поглед вие, слепи, за да видите.
[19] Кой е толкова сляп като Моя служител и глух като Вестителя, изпратен от Мене? Кой е толкова сляп като Моя пратеник, толкова сляп като Служителя на Господа?
[20] Ти си видял много, но не си забелязал; ушите ти са били отворени, но не си чул нищо.
[21] Господ пожела заради справедливостта Си да възвеличи и да прослави закона.
[22] Но те са разорен и разграбен народ; лежат вързани в пещери и са заключени в тъмници; взети са в плен и няма кой да ги избави; ограбени са и никой не казва: „Върни заграбеното!“
[23] Кой от вас е възприел чутото, кой е вникнал и се е вслушал в казаното за бъдещето?
[24] Кой предаде Яков на разорение и Израил – на грабители? Не беше ли това Господ, против Когото съгрешихме? Те не искаха да вървят по пътищата Му, нито се вслушваха в учението Му.
[25] Тогава Той изля върху Израил силния Си гняв и ужаса на войната. Гневът ги обкръжи с пламък от всички страни, но те не разбраха, той гореше в тях, но те не приеха това присърце.