[1] Така говори Господ: „Къде е разводното писмо на майка ви, с което я напуснах? Кои са Моите заемодавци, на които ви продадох? Ето вие сте продадени заради греховете си и майка ви е прогонена заради вашите престъпления.
[2] Защо когато идвах, там нямаше никого, и когато виках, никой не отговори? Нима ръката Ми е станала безсилна, за да извърша освобождение или нямам сила да спасявам? Ето със заплашителното Си слово пресушавам морето, превръщам реките в пустиня, рибите в тях вонят, защото няма вода и умират от жажда.
[3] Аз обличам небето с мрак и го покривам с траурна дреха.“
[4] Господ Бог Ми даде език за поука, за да мога с думи да подпомогна изнурените. Сутрин Той пробужда ухото Ми, за да слушам като онези, които се учат.
[5] Господ Бог ми отвори ухото и Аз не се възпротивих, не отстъпих назад.
[6] Подложих гърба си на тези, които Ме биеха, бузите Си – на тези, които скубят косми; не скривах лицето Си от оскърбления и заплюване.
[7] Но Господ Бог ще Ми помага, затова не се посрамих, затова превърнах лицето Си на кремък и зная, че няма да бъда посрамен.
[8] Близо е Онзи, Който Ме оправдава: кой иска да спори с Мене? Нека застанем заедно. Кой е Моят противник в съдебното дело? Нека се приближи към Мене.
[9] Ето Господ ще Ми помогне – кой може да Ме изправи на съд? Ето те ще бъдат поразени като гниеща дреха, молец ще ги изяде.
[10] Който между вас се бои от Господа, нека слуша гласа на Неговия служител. Който ходи в мрак и няма светлина, нека се уповава на името на Господа и да има за опора своя Бог.
[11] Но всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Чрез Моята ръка ще ви сполети това – ще легнете в място на мъка.