[1] Защото Господ се смили над потомците на Яков и отново ще избере Израил и ще го засели в земята му; към тях ще се присъединят чужденци и ще се приобщят към потомците на Яков.
[2] Тогава народите ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им. И Израилевият дом ще ги наследи в земята на Господа като слуги и слугини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее потисниците си.
[3] И ще дойде ден, когато Господ ще те освободи от твоето страдание, от твоята тревога и от тежката работа, в която ти беше поробен.
[4] Тогава ти ще подемеш тази подигравателна песен срещу вавилонския цар и ще кажеш: „Ах, как дойде краят на потисника, как си отиде бедата!“
[5] Господ съкруши тоягата на нечестивите, скиптъра на властелините,
[6] които яростно поразяваха народите с непрестанни удари и ги угнетяваха с гняв без задръжки.
[7] Цялата земя си отпочина, спокойна е. Хората се радват с песен.
[8] Също кипарисите се радват за тебе и ливанските кедри, казвайки: „Откакто ти лежиш повален, дървар не е идвал при нас.“
[9] Преизподнята долу се раздвижи заради тебе – да те срещне, когато влизаш. Заради тебе разбуди покойниците, земните властници, вдигна всички царе на народите от престолите им.
[10] Всички те ще кажат в отговор: „И ти стана безсилен като нас, ти стана подобен на нас.
[11] Великолепието ти е свалено в преизподнята заедно със звука на твоите арфи. Червеи са твоя постелка и червеи са твоя завивка.
[12] Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“
[13] А ти си каза: „Ще се изкача на небето, ще поставя престола си над Божиите звезди и в крайния Север на планината ще седна в събранието на боговете.“
[14] Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.
[15] Но ти си свален в преизподнята, до основите на земята.
[16] Които те виждат, чудят се и питат: „Този ли е мъжът, който караше земята да трепери, разтърсваше царствата,
[17] който обърна света в пустиня и разрушаваше градовете му, който не пускаше пленниците в домовете им?“
[18] Всички царе на народите почиват в слава, всеки в своята гробница.
[19] А ти си изхвърлен от гроба си като презряно клонче, като изпотъпкан труп, покрит с убити, прободени с меч, слизащи в изградени с камъни ями.
[20] Ти няма да се съединиш с тях в гроба, защото ти разори страната си, уби народа си и няма за вечни времена да се споменава родът на злодеите.
[21] Пригответе заколение за синовете му заради греховете на предците им, за да не се надигнат, да завладеят земята и да изпълнят лицето на света с градове.
[22] „И ще се надигна против тях – казва Господ Вседържител – и ще залича името на Вавилон и остатъка: и син, и внук“ – казва Господ.
[23] „И ще го превърна в таралежово владение и блато, и ще го измета с метлата на унищожението“ – казва Господ Вседържител.
[24] Господ Вседържител се закле, казвайки: „Както намислих, така ще бъде, и както реших, така ще стане.
[25] Ще пречупя Асирия в Своята страна и ще я стъпча на планините Си. Тогава от тях ще се отстрани нейният ярем и нейното бреме ще падне от плещите им.“
[26] Това е решението, определено за целия свят, и тази ръка е простряна върху всички народи.
[27] Защото решението е на Господа Вседържител и кой може да го отмени? Ръката Му е протегната все още и кой ще я отклони?
[28] Това пророчество беше в годината на смъртта на цар Ахаз.
[29] „Не се радвай ти, цяла филистимска земьо, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше, понеже от змийския корен произлиза усойница и нейният плод ще бъде летяща змия.
[30] Тогава най-бедните ще бъдат нахранени и сиромасите ще живеят в безопасност, но ще умъртвя с глад твоя корен и ще убия остатъка.
[31] Ридайте, порти! Викай високо, граде! Стопи се цялата филистимска земя! Защото от север идва дим и никой не се отделя от своите редици.
[32] Тогава какъв отговор ще дадат вестоносците на народа? Това, че Господ е утвърдил Сион и че бедстващите от народа ще намерят в него прибежище.“