[1] Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен.
[2] Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда!
[3] От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване.
[4] И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци.
[5] Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост.
[6] Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище.
[7] Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят.
[8] Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората.
[9] Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха.
[10] „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича.
[11] Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря.
[12] И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.
[13] Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“
[14] Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“
[15] Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото,
[16] той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва.
[17] Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя.
[18] Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“
[19] Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език.
[20] Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано.
[21] Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб.
[22] Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси.
[23] Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея.
[24] И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.