[1] Кой е Този, Който идва от Едом, в яркочервени дрехи от Восор, Който е с разкошно облекло, Който тържествено пристъпва в пълната Си сила? „Аз съм, Който говори справедливо, Който е силен да спасява.“
[2] Защо има червени петна по Твоята дреха? Защо тя е опръскана с червено и Твоите дрехи са като на човек, тъпкал във винена преса?
[3] „Аз тъпках винената преса Сам и никой от народите не беше с Мене, Аз ги тъпках с гнева Си и ги смачквах с яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми и изцапах цялата Си дреха,
[4] защото денят за отмъщение е в сърцето Ми и настъпи годината на Моето изкупление.
[5] И виждах, че няма помощник, и се учудвах, че няма поддръжник, но Моята сила Ми помогна и Моята ярост беше тази, която Ме подкрепи,
[6] и в гнева Си стъпках народите, смазах ги в яростта Си и излях на земята кръвта им.“
[7] Ще възхвалявам милостите на Господа, славата на Господа за всичко, което Господ е извършил за нас, както и голямото благоволение към дома на Израил, което показа заради Своето милосърдие и заради голямата Си щедрост.
[8] Той каза: „О, да, наистина! Те са Мой народ, деца, които няма да бъдат неверни.“ И Той стана Спасител за тях.
[9] Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни.
[10] Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях.
[11] Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух,
[12] Който вървеше отдясно на Мойсей и изяви величествената Си мощ, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
[13] Който ги води през бездни като коне през пустиня, без да се спънат?
[14] Както Господният Дух дава почивка на добитъка, който слиза в долината, така Ти води народа Си, за да Си създадеш великолепно име.
[15] Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене.
[16] Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител.
[17] Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.
[18] Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище.
[19] Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало. О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили.