[1] Пророчество за крайморската пустиня. Както ветровете духат от юг, така дойде то от земята на ужаса.
[2] Страшно видение ми се откри: грабител граби, опустошител опустошава. Издигни се, Еламе! Обсаждай, Мидийо! Аз ще прекратя всички стенания.
[3] Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам.
[4] Сърцето ми бие и тръпки ме побиват; дългоочакваната нощ се превърна в ужас за мен.
[5] Слага се трапезата, поставя се стража; яде се, пие се. „Ставайте, князе! Слагайте щитове!“
[6] Защото така ми каза Господ: „Иди и постави страж, който да възвестява каквото вижда.“
[7] И той видя впрягове от чифтове коне, върволица от магарета и керван от камили. Слушаше старателно и много внимаваше.
[8] Тогава изрева като лъв: „Господарю мой, стоя ежедневно на стража и оставах по цели нощи на мястото си.
[9] И ето идват големи групи мъже и колона от чифтове коне.“ И той извика: „Падна, падна Вавилон и всички ръкотворни идоли на неговите божества лежат разбити на земята.“
[10] Ти, мой измъчен и потъпкан народе, това, което чух от Господ Вседържител, това ви и съобщавам.
[11] Пророчество за Дума. Вика се към мене от Сеир: „Стражнико, кой нощен час е? Стражнико, кой нощен час е?“
[12] Стражата отговаря: „Утрото дойде и въпреки това е още нощ. Ако искате пак да питате, върнете се и питайте!“
[13] Пророчество за Арабия. В горите на Арабия трябва да нощувате, кервани дедански!
[14] Посрещнете с вода жадния, жители на областта на Тема; с хляб приемете бежанците,
[15] защото те избягаха от оръжията, от извадения меч и опънатия лък, от трудностите на войната.
[16] Така ми рече Господ: „Още една година като на наемник и цялото величие на Кидар ще изчезне,
[17] а останалите лъкове в храбрите синове на Кидар ще са твърде малко, защото Господ, Бог на Израил, каза така.“