[1] Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете,
[2] защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него.
[3] Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.
[4] В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха;
[5] защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда.
[6] Човеколюбивият дух е премъдрост и няма да остави ненаказан оногова, който богохулствува с уста, защото Бог е свидетел на вътрешните му чувства, истинен зрител на сърцето му и слушател на езика му.
[7] Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума.
[8] Затова, никой, който говори неправда, не ще се укрие, и не ще го отмине изобличителният съд.
[9] Защото помислите на нечестивеца ще бъдат изпитвани, и думите му ще възлязат при Господа да изобличат беззаконията му,
[10] понеже ухото на ревността чува всичко, и ропотът няма да се скрие.
[11] Затова пазете се от безполезен ропот и вардете се от злодумство на езика, защото дори тайна дума не ще мине току-тъй, а клеветни уста убиват душата.
[12] Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.
[13] Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,
[14] защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.
[15] Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;
[16] нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял.