[1] Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища.
[2] Вместо такова наказание, Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките, Ти им приготви за ядене необикновена храна – пъдпъдъци,
[3] та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна.
[4] Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им.
[5] И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай.
[6] Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон,
[7] защото, който се обръщаше, биваше изцерявай не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички.
[8] И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си, Който избавяш от всяко зло:
[9] защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях.
[10] А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери.
[11] Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние.
[12] Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи!
[13] Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш.
[14] Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа.
[15] А от Твоята ръка не може да се избегне,
[16] защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън.
[17] Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните.
[18] Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий.
[19] А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя.
[20] Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса.
[21] Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго.
[22] А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове.
[23] Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си.
[24] Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе.
[25] Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат – по желание на нуждаещите се,
[26] та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе.
[27] Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
[28] за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.
[29] Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.