[1] По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете.
[2] Кога е тука, подражават ѝ, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.
[3] А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;
[4] и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;
[5] крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;
[6] защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.
[7] А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
[8] защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
[9] Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта.
[10] Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
[11] грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
[12] Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
[13] Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
[14] защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
[15] че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.
[16] Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост – дълговечната старост на неправедника;
[17] защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;
[18] те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;
[19] и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, – ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;
[20] съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.