[1] Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко.
[2] Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!
[3] И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя,
[4] които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения,
[5] от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания,
[6] и от родителите, които убиваха безпомощни души, – Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,
[7] та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.
[8] Но и тях, като люде, Ти щади, като напрати стършели – предтечи на Твоето войнство, за да ги изтребват полека-лека.
[9] Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;
[10] но Ти, наказвайки ги полека-лека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека.
[11] Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани.
[12] Защото, кой ще каже: „какво стори Ти?“ или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде?
[13] Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо.
[14] Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.
[15] Бидейки праведен, Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.
[16] Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, Те разполага да щадиш всички.
[17] Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;
[18] но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.
[19] Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.
[20] Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал с такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото,
[21] то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания!
[22] И тъй, вразумявайки ни, Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване.
[23] Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,
[24] защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени.
[25] Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.
[26] Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.
[27] Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават;
[28] затова и дойде върху тях крайно осъждане.