[1] Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи;
[2] защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил,
[3] обаче кораба у правя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните,
[4] показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност.
[5] Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните.
[6] Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род.
[7] Благословено е дървото, чрез което правда се върши!
[8] А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, – задето го е направил; и това тленно е наречено бог.
[9] Защото еднакво са омразни Богу – и нечестивецът, и нечестието му;
[10] и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано.
[11] Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните.
[12] Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им – разтление на живота.
[13] Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека.
[14] Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край.
[15] Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек, почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения.
[16] После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците изваяното било почитано за божество.
[17] Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като присъствуващ.
[18] А за усилване почитта и от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на художника,
[19] понеже той, от желание, може би, да угоди на властника, потрудил се чрез изкуството да направи подобието по-хубаво;
[20] а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова, който малко преди това е бил почитан като човек.
[21] И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочестие, било на тиранство, придавали на камъни и дървета несъобщимото Име.
[22] Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба, наричат това голямо зло – мир.
[23] Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни гощавки,
[24] те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство оскърбяват.
[25] А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти,
[26] забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност.
[27] Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло,
[28] понеже служещите им или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават клетва.
[29] Надявайки се на бездушни идоли, те не мислят, че ще бъдат наказани, задето несправедливо се кълнат.
[30] Но за едното и за другото ще дойде върху им осъда – и задето са мислили нечестиво за Бога, обръщайки се към идолите, и задето са се лъжовно клели, коварно презирайки светото.
[31] Защото не силата на ония, в които се кълнат, а съдът над съгрешилите следва винаги подир престъплението на неправедните.