[1] Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
[2] те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;
[3] опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
[4] замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата – от твърд камък.
[5] Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
[6] с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
[7] вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
[8] за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,
[9] като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
[10] Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
[11] защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония – като гневен цар, осъждайки измъчи.
[12] И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:
[13] тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
[14] Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
[15] От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
[16] А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
[17] за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
[18] Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безобразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
[19] или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
[20] които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
[21] Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
[22] Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
[23] Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
[24] Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
[25] Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
[26] И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
[27] Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!