[1] Тя бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза.
[2] Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта ѝ.
[3] Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал:
[4] тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му.
[5] Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши?
[6] Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея?
[7] Ако някой обича праведност, – плодовете ѝ са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота.
[8] Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената.
[9] Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби.
[10] Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред стареите, макар и юноша;
[11] ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване.
[12] Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста.
[13] Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене.
[14] Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена;
[15] ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война – храбър.
[16] Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея – скръб, а радост и веселие.
[17] Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие,
[18] и в дружба с нея – добра наслада, и в трудовете на ръцете ѝ – неоскъдно богатство, и в разговор с нея – разум, и в общение с думите ѝ – добра слава, – аз ходих и търсих, как да я взема за себе си.
[19] Аз бях даровито дете и получил бях добра душа;
[20] при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло.
[21] Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, – и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, – аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: