[1] Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
[2] Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
[3] От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
[4] Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля.
[5] Страшно и скоро ще ви се яви Той, – и съдът над управниците е строг,
[6] защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени.
[7] Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво промисля за всички;
[8] но управниците ги очаква строго изпитание.
[9] И тъй, към вас, царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате.
[10] Защото, които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.
[11] Затова пожелайте силно думите ми, обикнете ги и научете се.
[12] Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я;
[13] тя дори преваря ония, които искат да я познаят.
[14] Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му.
[15] Да се мисли за нея вече е съвършенство на разума, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи,
[16] защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява на пътищата, и при всяка мисъл се среща с тях.
[17] Нейно начало е най искреното желание да се учиш,
[18] а грижата да се учиш е любов; любовта пък е да пазиш законите ѝ; а да пазиш законите е залог за безсмъртие,
[19] а безсмъртието приближава към Бога;
[20] затова стремеж към премъдрост възвежда до царство.
[21] И тъй, владетели на народите, ако ви се услаждат престоли и скиптри, почетете премъдростта, за да царувате довека.
[22] А какво е премъдрост и как е произлязла тя, ще обадя,
[23] и няма да скрия от вас тайните, а ще изследвам от самото раждане,
[24] и ще открия нейното познаване, и не ще отмина от истината;
[25] и не ще тръгна заедно с чезнещия от завист, защото такъв няма да има дял с премъдростта.
[26] Многото мъдри са спасение за света; и разумен цар е добруване за народа.
[27] Затова, учете се от думите ми, и ще придобиете полза.