[1] А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
[2] В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
[3] и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир.
[4] Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
[5] И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
[6] Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
[7] Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
[8] Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
[9] Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
[10] А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа.
[11] Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете – безплодни, и делата – безполезни.
[12] Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им.
[13] Блажена е оная бездеткиня, която не се е осквернила, която не е познала беззаконна постеля: тя ще получи плод, кога се награждават светите души.
[14] Блажен е и скопецът, който не е сторил беззаконие с ръка и не е помислил лошо против Господа, защото нему ще се даде особена благодат на вярата и най-приятен дял в Господния храм.
[15] Плодът на добрите трудове е славен, и коренът на мъдростта – неподвижен.
[16] Децата на прелюбодейците ще бъдат несъвършени, и семето от беззаконна постеля ще изчезне.
[17] Макар и да бъдат дълговечни, няма да ги смятат за нищо, и късната им старост ще бъде без почит.
[18] Ако пък умрат скоро, не ще имат надежда и утеха на съдния ден;
[19] защото ужасен е краят на неправедния род.