[1] О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
[2] Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
[3] Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
[4] Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
[5] Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
[6] Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
[7] Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
[8] Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
[9] Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
[10] Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
[11] Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
[12] Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
[13] Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
[14] Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!