[1] И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения.
[2] И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца, като се сгъстих в кръв от семето мъжево и от усладата, съединена със сън.
[3] И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички;
[4] отхраниха ме в пелени и с грижи,
[5] защото ни един цар другояче не се е родил:
[6] един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът.
[7] Затова се молих – и биде ми даруван разум, виках – и слезе върху ми дух на премъдрост.
[8] Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея;
[9] драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение с нея.
[10] Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва.
[11] А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете ѝ;
[12] аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница.
[13] Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството ѝ,
[14] защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползувайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.
[15] Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите.
[16] Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи.
[17] Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите,
[18] началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената,
[19] годишните кръгове и положението на звездите,
[20] природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените.
[21] Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.
[22] Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим,
[23] благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни, чисти, най-тънки духове.
[24] Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква.
[25] Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея.
[26] Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му.
[27] Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци;
[28] защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.
[29] Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе;
[30] защото светлината се сменява с нощта, а на премъдростта не надвива злобата.