[1] А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
[2] А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
[3] Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
[4] Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
[5] А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
[6] Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
[7] нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
[8] И голяма радост биде в оня град.
[9] А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
[10] Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
[11] А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
[12] Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
[13] Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
[14] Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
[15] които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
[16] (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
[17] Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
[18] А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
[19] и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
[20] Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
[21] Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
[22] И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
[23] понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
[24] А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
[25] Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
[26] А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.
[27] Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,
[28] връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.
[29] А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.
[30] Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?
[31] Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.
[32] А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.
[33] При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.
[34] Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?
[35] Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.
[36] И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?
[37] А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.
[38] И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
[39] Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
[40] А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.