[1] Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
[2] И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
[3] И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
[4] И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
[5] А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
[6] Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
[7] И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
[8] А как слушаме всички своя си роден говор?
[9] Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
[10] на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити,
[11] критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
[12] Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
[13] А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
[14] Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
[15] тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
[16] но това е реченото чрез пророк Иоиля:
[17] „и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
[18] и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
[19] И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
[20] Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
[21] И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.
[22] Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
[23] Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
[24] но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
[25] Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
[26] Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
[27] Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
[28] Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.
[29] Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
[30] А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
[31] предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
[32] Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
[33] И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
[34] Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
[35] докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
[36] И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
[37] Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
[38] А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
[39] Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
[40] И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
[41] И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
[42] И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
[43] Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
[44] А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
[45] продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
[46] И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
[47] като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.